МУЛТИТРОН БГ развива дейност в областта на земеделието и доставката на земеделска техника, резервни части и консумативи. Компанията обработва земи и произвежда земеделска продукция. Повишаването на производителността на труда и добивите в земеделието както и конкурентоспособността на земеделските продукти зависят от много фактори. Снабдяването на производството с необходимото количество и качество земеделска техника и нейното рационално използване е един от тях. Поради тази причина МУЛТИТРОН БГ има договор с „Мегатрон“ ЕАД официален дистрибутор на марките John Deere, Bobcat, Kuhn, Geringhoff, Zurn, Kemper, Bicchi, Perard, Strom, Doosan, La Forge, Bednar, Montabert, Geith, Irtec. На практика дружеството е независим дилър и търговец работещ пряко с дистрибутора.

Работим усърдно и предлаганата от нас  практическа помощ и експертни съвети, се базират на задълбочения опит, придобит от нас в практиката. Опитът и познанията ни са в основата на нашата разрастваща се дейност в областта на земеделието.

Нашият успех се крие упоритостта и изобретателността на нашите стопани, които са се посветили на развитието на разцвет в селското стопанство. С проектите си ние искаме да покажем, че земята има реална стойност и трябва да се обработва.

Отглеждането на шафран започва още преди 3000 години. Ботанически проучвания показват, че той произхожда от Гърция. Шафрановият минзухар е бил създаден чрез изкуствен подбор от хора, които са го отглеждали за ненормално дълги близалца. Това се случва в късната Бронзова епоха в Крит. Експертите смятат, че за първи път шафрана е записан в един асирийски ботанически справочник от 7 век пр. н. е. Намерена е документация за ползите от лечението на над 90 болести в период от 4000 години.

В Гърция и древен Рим за обрисували шафрана като лекарствено средство във фрески в периода около 1500 – 1600 г. пр. н. е. По-късно гръцките легенди разказват за морски пътешествия до Киликия, където пътешествениците се надявали да се сдобият с най–ценният шафран в света. Римляните толкова обичали шафрана, че го пренесли в южна Галия, където го отглеждали масово до падането на Рим през 271 г.

Бои от шафранов минзухар са открити и в 50 000-годишните изображения на праисторически животни в древен Ирак. По-късно шумерите използват шафран за лекарства и магически еликсири. Шафранът е бил предмет на търговия още преди разцвета на Минойската култура през второто хилядолетие пр. н. е. По време на походите си Александър Велики използвал персийски шафран в чая, ориза и баните си като лек за бойни рани. В Азия шафранът се появява около 500 г. пр. н. е. след персийското нашествие и колонизацията на Кашмир. Използвайки кашмирски шафран за багрила и лекарства, финикийците го разнасят из цяла Южна Азия.

В Европа отглеждането на шафран спада бързо след падането на Римската империя. С навлизането на Маврите шафранът се връща в Испания, Франция и Италия. По времето на чумата от 14 век търсенето на лек от шафран се е увеличило неимоверно и са го карали с кораби от южни и средиземноморски страни като Родос. Кражбата на една такава доставка е причина за продължилата 14 седмици Шафранова война. Като последица от нея и поради страх от набиращото популярност шафраново пиратство започва отглеждането на билката в Базел и Нюрнберг. За определен период от време се разпространява и в Англия, но като традиционни страни за отглеждане остават Франция, Испания и Италия.

СЪСТАВ

Съставът на подправката е уникален. В близалцата на шафрана са открити над 150 летливи и пигментни вещества, но тези, които в най-голяма степен определят цвета, вкуса и аромата, са три.

Кроцинът е червено багрилно вещество, което във воден разтвор дава жълтооранжево оцветяване. То е изключително интензивно и затова 0,2 г шафран са достатъчни да обагрят красиво 1 л течност. Изследвания показват, че кроцинът има забележимо антидепресивно действие, а в момента се тестват и антиканцерогенните му способности. Освен на кроцина подправката дължи цвета си, но в много по-малка степен, и на по-обичайни багрила като зеаксантин, който се съдържа и в човешката ретина, и ликопен, който е в голямо количество в доматите.

Шафранът е слабо до силно горчив, ако се пробва сам по себе си и това негово свойство се дължи на пикрокроцина – гликозид, получен при катаболизма на зеаксантина.

Уникалният аромат на шафрана се дължи на сафранала, който се получава от пикрокроцина при процеса на сушене. Макар да е в най-голямо количество в шафрана, сафраналът не е запазен само за подправката и играе роля във формирането на аромата на мерджана (далеч по-известен като годжи бери), лимона, кимиона, листата на смокинята и южноафриканският храст ройбос, от който се приготвя ароматен и имуностимулиращ чай. Сафраналът успокоява нервната система и се смята, че е полезен при депресивни състояния, а също и като антиоксидант.

ШАФРАНЪТ ИМА ПРИЛОЖЕНИЯ КАТО:

• подправка към храната
• добавка към готови храни и напитки
• билка за лечение при различни болести
• съставка в козметиката
• багрило

Много малко са хранителните продукти, които се сравняват със златото, но шафранът определено превъзхожда благородния метал по цена, а и определено добивът му не нанася каквито и да е забележими последици за околната среда.

България има природни дадености най-благоприятни за отглеждането на шафран. В резултат се получава продукт с високо качество, което се цени високо на международните пазари.